През 70-те години на миналия век Mис Кембъл, богата шотландка, се настанява в Аячо, след като посети островите в Средиземно море. През 1883 г. тя закупува земя, върху която построява сграда. Всички материали, необходими за строителството са пристигнали с кораб от Англия. Около 1890 г. сградата се превръща в луксозен хотел.
До Втората световна война това е един от най-красивите хотели в града с неговите лентови курсове, корнизи, тераси и лоджии.
Днес тя е частна собственост, но главната фасада, римската арка на централната веранда и вътрешните общи площи все още се виждат.
Фасадата откъм градината разполага с два аванкорпа, оформящи галерии от горно ниво, поддържани от квадратни колони и балкони от железария. Той е включен в списъка като исторически паметник от 12 ноември 1990 г.

Любопитството и интуицията ми ме отведе до тази невероятна сграда. Местните хора ми я посочиха като една от не до толкова известните забележителности в градът. За на мен хотел „Сирнос Палас” е едно от най-интересните места в Аиачо. Фасада ме провокира да надникна от вътре в общите части. Стълбищата, первазите, прозорците, музайката, лампите и вратите бяха запазени максимално автентично. Тези детайли ми разказваха с носталгия за време на разкош. И така аз заснех тези кадри с желанието да оставя спомен за моето усещане от това призрачно, но изпълнено с история място. Моето фотографско изследване за Хотел “Сирнос Палас” не е съвсем задоволено. Имам желание да се върна. Вярвам, че там ме чакат още любопитни факти за място, хората и съдби.

Камера Canon EOS 6D
Oбектив Canon EF 24-105mm f/4 L IS II USM